Постинг
21.06.2011 23:45 -
кои сме ние ??
Oт кога сме толкова върховни, че можем да съдим хората и да им даваме уроци? Не сме ние силата, която ще ни поучава и ще ни наказва!! Не мислите ли че понякога, ние хората, прекаляваме.
Когато някой се държи по гаден начин, ние правим всичко възможно, за да покажем как се чувстваме т.е опитваме се да му дадем урок. Съдбата дава уроците, не ние, защото накрая... не става както си си го представял.
Колко голям трябва да си, за да осъзнаеш, че животът не е филм в които винаги има HAPPY END! Животът е суров... и трябва да го приемем. Не може вечно да живееш с мисълта че всичко хубаво ще ти се случва. Колкото и да не искаш... лошото идва... няма да те прпусне.
Прекалено дълго живеем в мечти, а накрая.. не можем да различим кое е реалност, и кое мечта. Не съм кой знае колко голям песимист. Когато видиш приятел в беда, правиш всичко възможно да му помогнеш, караш го да мисли оптимистично, ами ти? Взимаш ли пример от себе си ? Ти мислиш абслоютно негативно..но има и друго. Понякога, приятелите на които помагаш в нужда... не идват когато ти се нуждаеш от тях. Те са там просто когато всичко е хубаво... стане ли лошо..някак си изчезват. Не гледайте така... има и такива приятели..хаха... но те не се наричат приятели. Не мога да намеря точната дума за тях. Когато нямаш възможност да направиш нещо за тях, те почват да те обиждат, викат ти и докато се осъзнаят, са те наранили по ужасен начин.
А има хора, които са ти истински приятели, но не ги цениш достатъчно.. защото те винаги са до теб. Ти им викаш... обиждаш ги... но чак кога го осъзнаваш.. Просто имах нужда да се изкажа... а тук е най-доброто място за споделяне!!
Когато някой се държи по гаден начин, ние правим всичко възможно, за да покажем как се чувстваме т.е опитваме се да му дадем урок. Съдбата дава уроците, не ние, защото накрая... не става както си си го представял.
Колко голям трябва да си, за да осъзнаеш, че животът не е филм в които винаги има HAPPY END! Животът е суров... и трябва да го приемем. Не може вечно да живееш с мисълта че всичко хубаво ще ти се случва. Колкото и да не искаш... лошото идва... няма да те прпусне.
Прекалено дълго живеем в мечти, а накрая.. не можем да различим кое е реалност, и кое мечта. Не съм кой знае колко голям песимист. Когато видиш приятел в беда, правиш всичко възможно да му помогнеш, караш го да мисли оптимистично, ами ти? Взимаш ли пример от себе си ? Ти мислиш абслоютно негативно..но има и друго. Понякога, приятелите на които помагаш в нужда... не идват когато ти се нуждаеш от тях. Те са там просто когато всичко е хубаво... стане ли лошо..някак си изчезват. Не гледайте така... има и такива приятели..хаха... но те не се наричат приятели. Не мога да намеря точната дума за тях. Когато нямаш възможност да направиш нещо за тях, те почват да те обиждат, викат ти и докато се осъзнаят, са те наранили по ужасен начин.
А има хора, които са ти истински приятели, но не ги цениш достатъчно.. защото те винаги са до теб. Ти им викаш... обиждаш ги... но чак кога го осъзнаваш.. Просто имах нужда да се изкажа... а тук е най-доброто място за споделяне!!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
Архив
